pavlin's

Като гледам колко често пиша в тоз блог, се замислям дали има смисъл да го държа онлайн. Веднъж месечно да пиша някакси е тъпо. От друга страна по-добре да е веднъж месечно, току виж съм се научил да си споделям поне някои мисли ( то туй рядкото дето ми се случва) онлайн в нещо като хранилище.
Между другото вече почти официално сме в друга квартира. Антон замина за Германия да бачка и ние се възползвахме от възможността да живеем с малко по-голям апартамент, тъй като стария взе да ни отеснява, а на Интерпред поне на Ирина и е по-удобно да пътува до бизнес парка. С един приятел спорихме по въпроса, дали под наем или да се купува. Много съм против принципа, "Абе, твое да си е". Аман от тия моите неща. Не искам да имам мой си апартамент и цял живот да опъвам каиша да го плащам. Моите родители вече са го правили това упражнение и гледайки как живота им изведнъж е приел друга посока, заради това изплащане не мисля да го правя и аз. След няколко години като ми се наложи, може и да се изнеса от София, но засега не мисля да се впрягам да купувам жилище. Виж, ако ги имам парите може и да се замисля, даже ако имам малко над половината, пак бих се замислил, ама да вкарам само някакви си 10% ( сега май вече не можеш и да вземеш такъв заем) и после цял живот да опъваш каиша щото "си е мое" няма да стане. Бал съм ти и апартаментите, бал съм ти и "моето". Както каза един на съседната маса онзи ден "Абе, кенеф да е, твой да е. Все ще капе по нещо", това няма да го бъде при мен.
Поздрави на Олимпия и Антон за новате им места за работа.