Много неща се случиха през последните няколко седмици. Понеже повечето от тях не бяха приятни, не ги блогнах, за да отлежи чувството и да не дрънкам празни приказки. Обаче винаги има нещо, за което да се кажат поне две думи.
Най-интерестната новина е, че имаме нов шеф - стария такъв. Владимир напусна компанията, което е изненадващо за мен, тъй като в моите очи той беше човека, който можеше да промени нещата към по-добро и всъщност винаги съм мислел, че нашата компания се държи добре, благодарение на него основно. Както и да е, положението се промени и аз свиквам с тази промяна. Нямам конкретни очаквания, тъй като това не е моя компания и аз не би следвало да изрзявам каквото и да било несъгласие с взети от ръководството решения. За съжаление виждам, че някои неща за по-различни в отрицателна посока и аз нямам силата да ги променя. Новия ми шеф, всъщност е добър човек и с него работих добре преди време, сега може би пак ще е така, а и няма причини да не е така.
Страничните проекти търпят промени, които не са особено приятни за мен, но какво да правиш криза е, както би казал всеки празнодумец. Все пак някои от нещата все пак се равиват в правилната посока, малко по-трудно, но се развиват.
В училището не можах да се откъсна, засега, виждам, че момчетата и момичетата, съвсем са загубили интерес, което се смятам за нормално стечение на обстоятелствата, от друга страна обаче ми е малко тъжно, тъй като това е картинката навсякъде - безразличие, безличие, очакване на някой друг да свърши нещо вместо нас. Както и да е, момчетата и момичетата там са готини и живота е пред тях, все ще се справят.
В къщи нещата остават трудни, малкия ни идва малко екстремен с това неговото будуване - не ще и не ще да спи, особено вечер като се събуди посред нощ и мрънка по два три часа, направо къса нерви - така всяка нощ в последната една година. Ирина много добре се справя с него, но този начин на живот ни изтощава много. като че ли с предното лапе нещата бяха по-лесни, но не мога да си спомня много добре, защото и тогава нещата бяха по-особени с оглед на това, че сменях работа, позиция, парите бяха значително по-малко и всичко беше против нас тогава. Сгеа обаче разликата идва от малкия, който е един неспящ и изразяваш несъгласие бъдещ хакер.
Колата ме изненада неприятно миналата седмица. Спря да пали. Една вечер тъкмо бях навън с Ванката като се обадиха от СОТ, че не получават сигнал от нашия обект. Засилих се натам и хората направиха някакви тестове и всичко мина добре. Тъкмо да си тръгна след това и колата нещя да запали. Има час и половина въртях на акумулатор и накрая той падна. Да е жив и здрав Ванката, че ми помогна да се забвлявам тази вечер :), сори Ванка. На другия ден с пътна помощ до сервиза, оказа че някакъв датчик отчел грешка в коляновия вал и блокнал запалването. Нищо му нямало на коляновия вал, ресетнали датчика и колата запалила. Да, ама, акумулатора си бил отишъл, което установих няколко дни по-късно, след два пъти зареждане за една седмица, мерси Ицо за зареждачката и на двата пъти все търсих някой да ми дава ток. Отидох на сливница 277 и там го мериха и казаха че няма да го бъде, купих си нов и сега паля от раз.
А между другото за малко да отида в ЮАР за една година, но се разминаха нещата, нещо не можах да се навия да ида със семейството в Йоханесбург при ситуацията там.
Сигурно пропускам нещо, но значи не е било толкова интерестно да го запомня :)
И малко плюнки: TBI са идиоти, Дупе Дрищер е супер тъпо парче и ще яде дървото, в iStyle са некомпетентни тъпи патки ( .." нямате работата да пипате конзолата на мака, там се пише само, не се гледа .. !!!!, деба маковете, другия път ще знам да не пипам конзолата, щото нищо няма да видя там)
